клуб "Никой не пише на полковника" (Рига) Андис Силис, Ренис Липипин "Никой не пише полковника" вътрешността на клуба, украсен в духа на стар апартамент

Преминаване на галерията

Изглед: Евгени Лучин

Текст: Надежда Серебрякова

архитект: Андис Силис, Ренис Лийпинс

списание: Na (47), 2001

Първото запознаване с интериора на клуба "Никой не пише на полковника" (Рига, Peldu, 26/28) се състоя вечер, в неформална обстановка. Стаята се появи пред нас в образа на жив организъм, който разпространява мощна енергия. Голяма роля в създаването на такова усещане се играеха различни светлини, включително синьо-неон, способни да прераснат във всеки интериор. Метални конструкции на бара и плочи, поддържащи дебели стени, тръби, опънати под тавана, огънат мост, водещ от една зала към друга - всичко това дава определена твърдост и сила на интериора, който всеки ден получава огромен брой млади хора. Но ние ви напомняме, че клубът ще се появи така само вечерта, с известно осветление и голяма тълпа от хора. През деня се появява съвсем различно изображение. Светлината не насочва вниманието ни към суровия метал, но леко се плъзга над дървените повърхности на масите, столовете и стария бюфет. Интериорът изглежда е заспал, но е много топъл и близък благодарение на предмети, познати от детството, въпреки че те са свързани с времето, критикувано днес. Старинната метална мивка с кранче, разположена до входа на банята, изглежда най-колоритната тук. Клубното пространство може да се променя в зависимост от осветлението, часа на деня, настроението ни и дори музиката и това, според нас, е най-важната характеристика на успешния интериор.